Немедицинска употреба на лекарства: здравни и социални мерки

Преглед

Ключови теми

Все повече се признават важните последици за общественото здраве, които могат да възникнат в резултат на немедицинската употреба на лекарства и лекарствени продукти. Проблемите, свързани с немедицинската употреба на лекарства, включват както остри вреди за здравето, така и такива хронични проблеми, като зависимост.

Групите лекарства, които най-често се свързват с опасения относно тяхната немедицинска употреба в ЕС, включват:

• успокоителни и приспивателни, включително барбитурати, бензодиазепини и бензодиазепиноподобни лекарства като „Z-лекарства“;
• опиоиди, включително болкоуспокояващи и медикаменти за лечение с опиоидни агонисти;
• стимуланти, предписвани за лечение на разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD); и
• лекарства без рецепта, включително някои сиропи от кашлица и антихистамини.

Отклоняването и немедицинската употреба на опиоидни агонисти предизвиква особена загриженост в Европа. В допълнение към смъртността съответните последици включват усложнения, свързани с инжектирането на лекарството, отрицателно въздействие върху резултатите от лечението и заплахи за репутацията на лечебните услуги.

Доказателства и мерки

• Мониторингът за установяване на степента и естеството на проблема е от съществено значение за разработването на подходящи ответни мерки.
• Добрата клинична практика, подкрепена от ясни насоки, може да намали риска от отклоняване и злоупотреба с лекарства. В случая на медикаменти с опиоидни агонисти, това може също да намали вредите, свързани с тяхната употреба за немедицински цели.
• Подходите за превенция включват обучение на специалистите и установяване на стандарти за качество и протоколи за подобряване на практиката за предписване на лекарства; контрол върху достъпността, като ограничаване на продажбите и налагане на ограничения по отношение на опаковане на лекарствата заедно с въвеждане на схеми за обезвреждане на лекарствени отпадъци или излишни лекарства; и използването на специални формуляри, предназначени да възпират немедицинска употреба.
• Да се гарантира, че здравните специалисти са обучени за идентифициране и лечение на проблемна употреба и знаят, как да се справят с признаците на немедицинска употреба. Предлагането на подкрепа в първичната медицинска помощ може да е подходящо за хора с проблеми, свързани с немедицинската употреба на лекарства, които може да не са склонни да търсят помощ от традиционните служби за лечение на наркомании.

Ситуация в Европа

• Информацията относно настоящите лечебни практики за справяне с немедицинската употреба на лекарства в Европа е ограничена. Това затруднява както оценката на тенденциите, така и насочването на ответните мерки.
• В ход е работата за по-добро разбиране на степента и естеството на проблема и наблюдение на тенденциите, което включва мониторинг на острите събития чрез центровете за наблюдение (от Euro-DEN Plus), събиране на данни от службите за проверка на наркотици и развитие на анализ на отпадъчните води.
• В тази област има няколко финансирани от ЕС проекта, като CODEABUSE , който разглежда употребата, злоупотребата и зависимостта от кодеин [Codein Use, Misuse and Dependence], , Достъп до опиоидните медикаменти в Европа (ATOME) [Access To Opioid Medication in Europe] и продължаващото сътрудничество между ЕЦМНН и Европейската агенция по лекарствата във връзка с немедицинската употреба на опиоиди в Европа.

Ключови теми: модели на немедицинска употреба на лекарства и свързаните с това вреди

Ключовите въпроси, които трябва да бъдат разгледани при идентифициране и дефиниране на даден проблем, включват: кой е засегнат, какви видове вещества и модели на употреба са включени и къде се среща проблемът. Ответните мерки трябва да бъдат съобразени с конкретните изпитвани проблеми с наркотиците, като те могат да се различават в различните страни и във времето. Широкият спектър от фактори, които трябва да бъдат взети предвид на този етап от процеса, се обсъждат в Рамката за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците.

Немедицинската употреба на лекарства, отпускани по лекарско предписание, предизвиква все по-голяма загриженост в Европа и е свързана с редица остри здравни вреди и хронични проблеми, като зависимост.

Много вещества, контролирани съгласно международните конвенции за контрол на наркотиците, се използват в медицината, като заявената цел на международната система за контрол на наркотиците е да се осигури адекватна наличност на основни лекарства, като същевременно да се въвеждат мерки за намаляване на възможността те да бъдат използвани неправилно.

Лекарствените вещества също имат дълга история на появяване на пазара на наркотици и да бъдат обект на трафик или употреба поради психоактивните си свойства. Като цяло обаче, в сравнение с други вещества сегашното разбиране на моделите и тенденциите в тази област често е по-ограничено. Има редица причини за това, включително големият брой лекарства, които имат психоактивни свойства; сложността да се дефинира какво представлява немедицинската употреба (вижте Фокус върху... Немедицинска употреба на бензодиазепини); и фактът, че тези лекарства често се използват заедно с по-добре познати незаконни наркотици (в контекста на полиупотреба).

Информация от Европейската мрежа за спешните случаи, свързани с употреба на наркотици (Euro-DEN Plus), която наблюдава свързаните с употребата на наркотици спешни случаи, приети за болнично лечение в контролни болници в редица европейски държави, показва, че около една пета от случаите са свързани с немедицинска употреба на лекарства, отпускани по лекарско предписание или без рецепта (най-често опиоиди и бензодиазепини). Тази извадка обаче не е представителна нито на национално, нито на европейско равнище и констатациите трябва да се тълкуват внимателно.

Повечето лекарства се предписват в съответствие със стандартната практика и насоки, често за ограничен период от време. Проблеми могат да възникнат, когато хората продължат да ги използват, след като първоначалният здравен проблем е бил разрешен, използват твърде много или увеличават приеманите количества над терапевтичната доза, или позволяват те да се използват от членове на семейството или приятели. Освен това немедицинската употреба на лекарства в комбинация с други наркотици или лекарства може да предизвикат взаимодействия, които да увеличат вредите и дори да доведат до смърт.

Ето някои често срещани модели на употреба на лекарства с немедицинска цел:

• Някои хора с тревожни разстройства и други психични проблеми или болка могат да използват лекарства за самолечение на тези симптоми без подходящо медицинско наблюдение или извън приетата медицинска практика.
• Някои хора, които нямат медицински причини да приемат лекарства, ги използват за развлекателни цели или за подобрение на функциите, например за получаване на еуфория, подобряване на физиката или запазване на концентрацията за по-дълъг период от време.
• Много от употребяващите хероин или стимуланти на централната нервна система, също използват опиоиди, отпускани по лекарско предписание. Бензодиазепини или „Z-лекарства“ също могат да се употребяват за увеличаване на еуфорията, отлагане на опиоидната абстиненция или намаляване на нежеланите симптоми, проявяващи се след употребата на стимуланти (тревожност, депресия, безсъние и др.). Този вид на полиупотреба може да се смята и за форма на самолечение при хора, които употребяват хероин и стимуланти.

Отклоняването и немедицинската употреба на медикаменти с опиоидни агонисти (като метадон и бупренорфин) е проблем от особена загриженост в Европа. В редица държави броят на смъртните случаи, свързани с тези лекарства, макар и да не са непременно отклонени от терапевтичната употреба, нараства през последното десетилетие. В допълнение към смъртността, последствията от немедицинската употреба на медикаменти с опиоидни агонисти включват соматични усложнения, свързани с инжектирането на лекарството (напр. исхемия на крайниците или некроза на тъканите), както и риск от заразяване с вируси, пренасяни по кръвен път, и потенциално негативно въздействие върху резултатите от лечението. Опасенията относно отклоняването на медикаменти с опиоидни агонисти могат също да окажат отрицателно въздействие върху практиката на предписващите лекари, да застрашат репутацията на лечебните услуги и да компрометират приемането от обществото на дългосрочното лечение на зависимите от опиоиди лица. Някои проучвания показват, че добрата клинична практика, подкрепена от насоки за предписване, може да намали риска от неправилно използване на тези лекарства в общността.

Европейските данни и проучвания показват, че по-голямата част от хората, употребяващи предписани или непредписани медикаменти с опиоидни агонисти за немедицински цели в Европа, участват и в продължителна, високорискова употреба на опиоиди и имат анамнеза за опиоидна зависимост и опит в лечението.

Един от важните фактори за немедицинската употреба на лекарства е лошата практика при предписването им. Това включва прекомерно предписване, носъщо така, по-специално в случая на медикаменти с опиоидни агонисти, предписване под необходимото. Неоптималните практики за предписване могат да допринесат за нарастващото търсене сред пациентите на отклонени медикаменти с опиоидни агонисти , за да„допълнят“ до предписаната им доза и да постигнат ефективни равнища на опиоиди, или пък те да използват незаконни опиоиди за тази цел. В редица европейски държави са документирани неадекватни или консервативни дозиравки на опиоидни агонисти (които не съответстват на препоръчителните в клиничните насоки дози). Липсата на достъп до лечение с опиоидни агонисти е друга регистрирана причина за немедицинската употреба на медикаменти с опиоидни агонисти (вижте също техническият доклад на ЕМЦНН Балансиране на достъпа до опиоидно субституиращо лечение (OST) с предотвратяване на отклоняването на опиоидни субституиращи медикаменти в Европа: предизвикателства иизводи).

Доказателства и мерки при проблеми, свързани с немедицинската употреба на лекарства

Изборът на мерки, които е вероятно да бъдат ефективни при справяне с конкретен проблем, свързан с наркотиците, изисква ясно разбиране на основните цели на интервенцията или на комбинацията от интервенции. В идеалния случай интервенцията следва да бъде подкрепена от най-силните налични доказателства; когато обаче доказателствата са много ограничени или липсват, експертният консуснсус може да бъденай-добрият вариант, докато не бъдат получени по-убедителни данни. В Рамката за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците се обсъжда по-подробно какво трябва да се има предвид при избора на най-подходящите опции на ответните мерки.

При разглеждане на ответните мерки на немедицинската употреба на лекарства е важно да се придържа към това, което Световната здравна организация (СЗО) описва като принцип на баланса, който подчертава необходимостта да се сведе до минимум немедицинската употреба на лекарства, като същевременно максимално се увеличи тяхната достъпност за адекватна медицинска употреба. Важно е да се отбележи, че налагането на неподходящи ограничения и системни бариери (напр. не възстановяване на разходи) за снабдяването може да има непревидени последици от увеличаване на незаконната употреба, отклоняването и немедицинсктаа употреба на лекарства, както и потенциалнопричиняване на страдания чрез ограничаване на достъпа до медикаменти за пациенти, които се нуждаят от тях.

Мониторинг

Повишаването на разбирането ни за степента и естеството на немедицинската употреба на лекарства, включително за мониторингът на разпространението, мотивацията за употреба, системните бариери пред достъпа до лечение и източниците на доставки, както и наблюдението на промените във времето, е от съществено значение за разработването на подходящи ответни мерки. Обаче многообразието на лекарства и източниците на тяхната доставка, както и различните групи, които ги използват, заедно с различията между държавите в практиките на предписване и правните рамки, правят тази задача трудна. Поради това многообразие е важно да бъде ясно дефинирано какво представлява немедицинската употреба, особено за междунационални сравнения.

Степента на проблема трябва да се оцени с помощта на разнообразни източници на данни . Проучванията на населението могат да дадат ценна информация за употребата, а част от информацията за немедицинската употреба на лекарства може да бъде получена и от други ключови епидемиологични индикатори — например броят на хората, които започват лечение поради проблеми, свързани с немедицинската употреба на лекарства, и статистически данни за смъртните случаи в резултат на свръхдоза наркотици, при които са замесени лекарства.

Сигнали за немедицинска употреба на лекарства могат да се получат и от национални или международни бази данни за нежелани лекарствени реакции. Други източници на информация включват аутопсии и затвори, както и данни, произтичащи от случаи на шофиране в нетрезво състояние. Конфискациите, извършвани от полицията, могат да разкрият наличието на лекарства, предлагани на незаконния пазар, и да покажат мащаба на проблема. Анализът на отпадъчните води (канализация) е нов подход в епидемиологията на наркотиците, който може да предостави информация за общата употреба на тези вещества в рамките на дадена общност. Седмичните колебания в употребата могат да покажат нива на употреба за развлекателни цели.

Статистическите данни за реализираните от аптеките продажби представляват евтин и ефикасен начин за проследяване на тенденциите в употребата на лекарства. Здравноосигурителни искове и рецептурни бази данни също могат да предоставят полезна информация. Данните от тези източници могат да бъдат анализирани допълнително за получаване на информация за степента на обикаляне на лекари и фалшифициране на рецепти. Един индикатор за потенциална немедицинска употреба е когато голяма част от дадено лекарство се използва от малка част потребители.

Мониторинг на интернет може също да помогне за маркиране на немедицинската употреба на лекарства. Данните могат да се събират от уебсайтове относно тенденциите призапитвания за определени лекарства или от онлайн доклади за немедицинска употреба.

Превенция и лечение

Мерките за превенция и лечение на немедицинската употреба на лекарства трябва да гарантират наличността на лекарства за хора, които се нуждаят от тях по медицински причини, като същевременно да минимизират възможностите за тяхната немедицинска употреба. За тази цел СЗО е разработила насоки за достъп до контролираните лекарства. Липсата на такъв достъп е проблем в редица страни по света, включително някои в Европа.

Нарастващата достъпност на лекарства по интернет поставя предизвикателства за регулация и ще изисква разработването на нови ответни мерки. Много от тях, какъвто често е случаят с действия срещу отклоняване на етап производство и дистрибуция на лекарства, ще включват по-скоро правоприлагане, отколкото здравни и социални мерки. По-ясното разбиране за източниците на лекарства, появяващи се на различните пазари, ще бъде от решаващо значение за успеха тук.

През последните години редица технологични постижения намалиха възможностите за някои форми на отклоняване. Например въвеждането на електронни регистри и централизирани рецептуртни бази данни ограничава възможностите за обикаляне на лекари (получаване на рецепти от няколко лекари).

Тъй като лечението с опиоидни агонисти също може да бъде потенциален източник на отклоняване, добрата клинична практика трябва да постигне баланс, като гарантира, че е налице достатъчен и лесен достъп до лечение с опиоидни агонисти за всички нуждаещи се от него лица, предоставяно в клинично подходящи дози, като в същото време има подходящи предпазни мерки за намаляване на риска от възможно отклоняване. Тъй като опиоидната епидемия в САЩ изглежда се е предизвикана отчасти от неадекватното предписване на болкоуспокояващи, необходимо е да се обърне внимание и да се осигури наличието на насоки, както и на това клиницистите да са наясно с потенциалните негативни последици от неподходящо предписване на лекарства, предназначени за облекчаване на болката.

Една от стратегиите за предотвратяване на отклоняването на медикаменти с опиоидни агонисти е регистриране на пациенти, подложени на това лечение, и в някои страни един централен регистър отчита всички пациенти на национално ниво. Това има редица предимства: не позволява на пациентите да получават метадон, бупренорфин или други опиоидни агонисти от повече от един източник; може да се използва за ограничаване на достъпа до други контролирани лекарства, изискващи централно одобрение, например други опиоиди; и може да предостави по-точни данни за броя на пациентите, които получават лечение. Потенциален недостатък на централното регистриране на пациентите обаче е, че то може да създаде риск от нарушаване на поверителността и това може да попречи на някои пациенти да започнат лечение. Според насоките на СЗО може да се постигне безопасно и ефективно лечение на опиоидната зависимост без централно регистриране. Тъй като такова регистриране може да навреди, ако се наруши поверителността, то следва да се използва само ако държавните агенции разполагат с ефективни системи за поддържане на поверителността и контролират обмен на лични данни.

Въпреки че през последните години отклоняването на медикаменти с опиоидни агонисти се описва като нарастващ проблем, правят се малко систематични наблюдения за степента и естеството на проблема. Поради това са необходими допълнителни емпирични данни, за да бъдат информирани регулаторните решения и да се разработят планове за превенция и управление на риска.

Лечението при немедицинска употреба на лекарства е подобно на лечението на други разстройства, свързани с употребата на наркотици, и трябва да бъде пригодено към индивидуалните нужди. Актуалните доказателства подкрепят използването на когнитивно-поведенческа терапия за намаляване на зависимостта от бензодиазепини, успоредно с намаляване на дозите на тези вещества, но резултатите показват, че това е ефективно само в краткосрочен план. Интервенциите на когнитивно-поведенческата терапия подпомагат развитието на алтернативни умения за справяне и имат за цел да променят поведението и когниции, свързани с употребата на вещества, като се фокусират върху самоконтрола, социалните умения и уменията за справяне и превенция на рецидиви. Също така има доказателства, че лечението с опиоидни агонисти може да бъде ефективно за подобряване на задържането в лечение и намаляване на употребата на вещества при хора, които са зависими от фармацевтични опиоиди.

Хората с проблеми, свързани с немедицинската употреба на лекарства, принадлежат към най-различни социални групи. Лечението в условията на първична медицинска помощ може да е по-подходящо за някои групи, които нямат лесен достъп до услуги, свързани с наркотици. Обаче доставчиците на първична медицинска помощ може да са по-малко информирани относно немедицинската употреба на лекарства, а много хора с проблеми, свързани с лекарствата по лекарско предписание, не смятат, че имат проблем с наркотици, или не разкриват това на своя лекар. Хората, практикуващи полиупотреба, може да не признават своята немедицинска употреба на лекарства, така че е важно доставчиците на лечение за употреба на наркотици да правят оценка на тези пациенти и да предоставят лечението, което е необходимо.

Силната терапевтична връзка между пациента и лекаря може да има важна роля за предотвратяване на немедицинската употреба на лекарства. Когато работят с пациенти, употребяващи наркотици, лекарите трябва да са наясно с причините, които пациентите посочват, когато искат допълнителни рецепти, например загубени лекарства и рецепти, и, ако това се повтаря често, да проучват въпроса допълнително. Те трябва да бъдат предпазливи, когато предписват лекарства на непознати пациенти, като същевременно не лишават от лекарства нуждаещите се пациенти. Работещите в първичната здравна помощ трябва да бъдат обучени да се справят с тези дилеми.

Преглед на доказателствата относно … лечение при немедицинска употреба на лекарства

Твърдения	Доказателства
	Ефект	Качество
Когнитивно-поведенческата терапия помага да се намали употребата на бензодиазепини, когато се добавя към постепенно намалямане на дозите на тези вещества, но само в краткосрочен план.	Полза	Умерено
Лечението с агонисти бупренорфин и метадон е ефективно за подобряване на задържането в лечение и намаляване на употребата на вещества при хора, които са зависими от фармацевтични опиоиди.	Полза	Ниско

Ефект:
Полза: Доказателства за полза в планираната посока. Неясен: Не е ясно, дали интервенцията води до планираната полза. Потенциална вреда: Доказателства за потенциална вреда или доказателства за това, че интервенцията има ефект, обратен на планирания (напр. увеличаване, а не намаляване на употребата на наркотици).

Качество:
Високо: Можем да имаме високо ниво на доверие в наличните доказателства. Умерено: Можем да имаме високо ниво на доверие в наличните доказателства. Ниско: Имаме приемливо доверие в наличните доказателства. Много ниско: Наличните в момента доказателства са недостатъчни и следователно съществува значителна несигурност, дали интервенцията ще доведе до планирания резултат.

Ситуация в Европа: наличие на интервенции, свързани с немедицинската употреба на лекарства

Редица международни организации и институции са отговорни за контрола на лекарствата, включително Европейската агенция по лекарствата, Световната здравна организация, Службата на ООН за наркотиците и престъпността и Международният съвет за контрол на наркотиците. ЕЦМНН събира информация относно националното законодателство, което обхваща регламентите относно издаването на рецепти, разрешените вещества и предписването на лекарства, както и всички критерии за включване в лечение с опиоидни агонисти и санкции за нарушения.

Регистрите за заместване в държавите-членки на ЕС помагат да се предотврати получаването от пациенти на множество рецепти, което може да възникне, когато двама или повече лекари паралелно предписват лекарства. Други психоактивни лекарства, като трамадол и фентанил, някои бензодиазепини и неразрешени лекарства, продавани като нови психоактивни вещества, или обратното, се проследяват чрез системата за ранно предупреждение на ЕС, която също наблюдава установени (контролирани) наркотици, подправени с необичайни или вредни разтворители и вещества, които се продават като други („нови опиоиди“, продавани например като бензодиазепини).

Такива услуги като базата данни EudraVigilance, поддържана от Европейската агенция по лекарствата, и базата данни за неблагоприятните ефекти на СЗО могат също да уловят сигнали за немедицинска употреба на лекарства. Тези агенции събират данни за веществата, свързани с нежелани събития, съобщавани от болничните спешни отделения и други източници. Те включват информация за проблеми, свързани с лекарства, приемани за развлекателни цели самостоятелно или заедно с други психоактивни вещества.

Освен това Европейската мрежа за спешните случаи, свързани с употреба на наркотици (Euro-DEN Plus), наблюдава свързаните с наркотици спешни случаи в 31 контролни центъра в цяла Европа, предоставяйки уникална информация за острите вреди за здравето, свързани с употребата на наркотици, както и с немедицинската употреба на лекарства.

Редица европейски изследователски проекти са свързани с тази област, включително завършеният финансиран от ЕС проект ATOME (Access To Opioid Drugs in Europe — Достъп до опиоидни лекарства в Европа) и CODEMISUSED, четиригодишен финансиран от ЕС проект, който разглежда употребата, злоупотребата и зависимостта от кодеин (2013—2017 г.). Понастоящем ЕЦМНН си сътрудничи с Европейската агенция по лекарствата и други международни партньори във връзка с немедицинската употреба на опиоиди в Европа, като поставя специален акцент върху наблюдението на незаконния пазар на опиоиди.

Разработени са редица интервенции, които понастоящем се използват в Европа за намаляване на отклоняването на медикаменти с опиоидни агонисти. Те включват:

• клинични насоки за предписване за надзор на дозите за хора, които не са стабилни по отношение на лечението си;
• обучение на лекари относно безопасно предписване на опиоиди, включително всестранна първоначална оценка и редовно наблюдение на пациентите, както и предоставяне на информация на пациентите относно безопасната употреба, включително подходящо съхранение и изхвърляне;
• електронни дозатори за лекарства за насърчаване на безопасното предписване на опиоиди и намаляване на лекарските грешки;
• мерки за контролкато токсикологични изследвания на пациентите, преброяване на хапчетата и внезапни проверки;
• регулиране на системно ниво чрез регистри на транзакциите на аптеки, с дисциплинарни мерки за отстраняване на неподходящо предписване ; иprescribing; and
• използване на възпиращи немедицинската употреба формули, например субоксон или разреждане на метадон за предотвратяване на инжектирането.

 

При прилагането на такива мерки е важно да се вземат предвид потенциалните непредвидени последици, например когато намаляването на достъпа до предписани лекарства поради строг контрол може да доведе до това пациентите да се обърнат към незаконни източници на доставки за самолечение.

В много държави-членки на ЕС, особено в страните от Източна Европа, лекарите трябва да използват специални рецептурни бланки, често в няколко копия, за да предоставят информация на централната регистрационна система. Тези бланки не винаги са безплатни и лекарите, оторизирани да предписват, могат да се сблъскат със сложни изисквания за докладване, които се възприемат като забавяне на началото на лечението и възпиране на практикуващите лекари да се ангажират с предписване на опиоидни агонисти. В повечето държави членки има само един специален регистър, в който се вписват пациенти, получаващи лечение с опиоидни агонисти. Тези регистри често се намират в националните здравни ведомства или институти или националните агенции по лекарствата.

Въпреки че европейските държави могат да имат някои сходства, много модели на употреба, мотиви и стимули за немедицинска употреба или отклоняване на лекарства изглежда са специфични за всяка страна. Например някои държави с ограничен достъп до лечение с опиоидни агонисти отчитат относително голям брой смъртни случаи, свързани с употребата на наркотици, при които се споменават медикаменти с опиоидни агонисти, или значителен брой конфискации, извършени от правоприлагащи органи. Поради това е малко вероятно широкомащабното предоставяне на лечение с опиоидни агонисти да бъде основният фактор за отклоняването и немедицинската употреба в тези държави. В някои други страни отклоняването и немедицинската употреба на тези медикаменти може да бъдат улеснени от голямата достъпност на лечението с опиоидни агонисти или либералния терапевтичен контрол и недостатъчен мониторинг на предписването.

Поради тези причини универсалните („с един размер за всички“) препоръки и политики за предотвратяване на отклоняване и намаляване на нивата на немедицинска употреба най-вероятно ще бъдат неефективни при справяне със специфичните национални причини за наблюдаваните проблеми. Разработването и прилагането на такива мерки във всяка държава ще представлява труден компромис, тъй като предимствата от предлагане на лесно достъпно, ефективно и персонализирано лечение на голяма група лица трябва да се претеглят спрямо отрицателните ефекти от отклоняването.

Изводи за политиката и практиката

Основни

Основните цели в тази област включват:

• Гарантиране, че лекарствата, отпускани по лекарско предписание, които вероятно да се използват за немедицински цели, са достатъчно дотъпни за посрещане на легитимни нужди, като същевременно се ограничават възможностите за отклоняване.
• Гарантиране, че здравните специалисти получават правилни насоки за предписване и практическо обучение за идентифициране и лечение на проблемната употреба, както и по отношение на признаци на немедицинска употреба.

Възможности

• Разработване и предоставяне на алтернативни възможности за лечение при немедицинската употреба на лекарства за пациенти, които не са склонни да търсят помощ от традиционни услуги за лечение на зависимост от наркотици.
• Насърчаване на осведомеността сред пациентите и общата популация относно немедицинската употреба на лекарства, за да се намали стигматизирането на проблема и да се насърчат хората да търсят помощ.
• Работа с клиницисти и фармацевти за повишаване на осведомеността и насърчаване на добрата клинична практика.

Пропуски

• Проучване и наблюдение на степента и естеството на немедицинската употреба на лекарства, за да се улесни разработването на подходящи интервенции, като се използва широк набор от източници.
• Тъй като лекарствата често се употребяват в комбинация с други вещества, мониторингът и изследванията трябва да станат по-чувствителни към съобщаване за едновременната употреба на вещества, критични лекарствени комбинации и потенциални последствия за общественото здраве. По-специално следва да се инвестира в:
  • проучвания сред употребяващите наркотици с цел разбиране на видовете лекарства, които се приемат, и контекста, в който се случва употребата;
  • подобряване на токсикологичния мониторинг на случаите на свръхдоза с фатален и нефатален изход, за да се добие по-добра представа за обхвата на употребяваните наркотици и за всички значими взаимодействия или комбинации; и
  • клинични проучвания за подобряване на разбирането на ефективни подходи за лечение в тази област.

Допълнителни ресурси

ЕЦМНН

• Портал за най-добри практики.
• Дейности на ЕЦМНН в областта на данните за спешните случаи в болниците.
• Подобряване на достъпа до опиоидна субституираща терапия (OST) с предотвратяване на отклоняването на заместващи опиоиди медикаменти в Европа: предизвикателства и изводи, Технически доклад, 2021 г.
• Нови бензодиазепини в Европа — прегледТехнически доклад, 2021 г.
• Европейски доклад за наркотиците: тенденции и развития, 2021 r.
• Стратегии за предотвратяване на отклоняването на медикаменти за опиоидна субституираща терапия, Перспективи в областта на наркотиците, 2016 г.
• Злоупотребата с бензодиазепини сред високорисковите употребяващи опиоиди в Европа, Перспективи в областта на наркотиците, 2015 г.

Други източници

• СЗО, Достъп до аналгетици и други контролирани лекарства, 2011.
• Международен съвет за контрол на наркотиците (INCB)Наличие на международно контролирани наркотици: осигуряване на адекватен достъп за медицински и научни цели. Незаменими, адекватно достъпни и не са неоправдано ограничени, 2015 г.

За това кратко ръководство

В ръководството се прави преглед на това, какво да се вземе предвид при планирането или предоставянето на здравни и социални мерки по проблеми, свързани с немедицинската употреба на лекарства, и се анализират наличните интервенции и тяхната ефективност. В него се разглеждат и изводите за политиката и практиката. Това кратко ръководство е един от по-широк комплект документи, които заедно съставят Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство (2021 г.).

Препоръчана форма на цитиране: Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (2021), Немедицинка употреба на лекарства: здравни и социални мерки, https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/non-medical-use-o….

Идентификатори

HTML: TD-08-21-221-EN-Q
ISBN: 978-92-9497-668-0
DOI: 10.2810/679602