Бездомността и наркотиците: здравни и социални мерки

Преглед

Основни въпроси

Бездомността се счита за интензивна форма на социално изключване. Тя оказва отрицателно въздействие върху физическото и психичното здраве, качеството на живот и достъпа до заетост и други икономически, социални и здравни услуги. Налице са обаче големи различия в определянето на това какво е бездомността. Това е причина за редица предизвикателства, като например оценката на разпространението на бездомността и сравняването на такива оценки в рамките на държавите и между тях. Бездомността като цяло обхваща хората без стабилни, постоянни и приемливи жилища или хората без перспектива, средства и способност за тяхното придобиване. При тези условия хората, които употребяват наркотици, са изправени пред многостранни социални, психични и физически рискове за здравето, които водят до значително повишаване на тяхната заболеваемост и смъртност.

Връзката между бездомността и употребата на наркотици е сложна, като са налице съществени различия в разпространението на високорисковите форми на употреба на наркотици сред групите хора, които се сблъскват с бездомност. Например налице е ясна пресечна точка между бездомността и високорисковата употреба на наркотици сред двете отделни групи хора, страдащи от дългосрочна (хронична) и повтаряща се (епизодична) бездомност. От друга страна, високорисковата употреба на наркотици сред лицата, сблъскващи се с краткотрайна или преходна бездомност, изглежда не е по-разпространена, отколкото сред общото население. Важно е да се отбележи, че употребата на наркотици и бездомността са взаимно свързани в две посоки: те могат да допринесат взаимно за причините и последиците от тях.

Липсва информация за някои групи хора, сблъскващи се с бездомност, например жени, млади хора, деца, бежанци и мигранти, особено по отношение на моделите на употреба на вещества. В резултат на това е възможно някои от тези групи да са недостатъчно представени в дейностите по събиране на данни за бездомността и тези групи може да не бъдат обхванати от съществуващите услуги.

Доказателства и мерки

Като цяло в Европа няма въведен стандартен или съгласуван набор от мерки за хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици. Тази група обикновено използва общи нископрагови услуги за бездомничество и наркотици, като те вероятно представляват голяма част от всички потребители на услуги. Тези услуги може да включват помещения за употреба на наркотици, лечение с опиоидни агонисти, програми за предоставяне на игли и спринцовки, както и мобилни клиники. Ефективните мерки за подпомагане на хората, сблъскващи се с бездомност и употреба на наркотици, са източник на предизвикателства поради липсата на трайно установено място за живеене. Тази група често е изправена пред значителни пречки за достъп до здравни грижи, лечение за употреба на наркотици и социални услуги.

Водещите принципи за предоставяне на ефективни услуги в областта на наркотиците за хора, сблъскващи се с бездомност, обикновено се съсредоточават върху стабилно жилищно настаняване, предоставяне на мерки за намаляване на вредите и интегрирани стратегии. Стабилното жилищно настаняване често се счита за основен компонент на лечението и социалната интеграция, тъй като изписването на хората от лечение в среда, в която са изправени пред бездомност, или предоставянето на лечение без жилищно настаняване, може да доведе до допълнителни вреди. Предоставянето на услуги за намаляване на вредите за хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици, може да се окаже най-ефективно при нископрагови услуги и когато достъпът е бърз, лесен и адаптиран към нуждите на пациентите. Интегрираните стратегии се простират отвъд интервенциите с единен модел, като например клиника, която предоставя само определена форма на лечение. Вместо това, те образуват мрежа от взаимно свързана подкрепа чрез свързване на няколко услуги (напр. жилищно настаняване, лечение за употреба на наркотици и психо-социални услуги, наред с други) въз основа на потребностите на клиента.

Европейска картина

Въпреки че съгласно оценките около 700 000 души са се сблъскали с бездомност в цяла Европа преди пандемията от COVID-19, характерът на бездомността е различен на различните части на континента, тъй като културните нагласи, заклеймяването и разнообразното предоставяне на услуги оказват влияние върху това какво означава да се сблъскаш с бездомност и кои услуги са достъпни. В случаите, в които съществуват услуги в областта на бездомността, този отрасъл и услугите, които се предлагат в него, варират в широки граници. Тъй като данните често не се събират или анализират на национално равнище, липсва ясна и цялостна картина на предоставянето на услуги за лица, които се сблъскват с бездомност като цяло, и за тези, които употребяват наркотици специално в рамките на Европейския съюз или в отделните държави членки.

На равнище ЕС, Европейският парламент призова да се сложи край на бездомността до 2030 г., в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие. На равнището на държавите членки много европейски държави включват в своите национални планове за действие в областта на наркотиците хората, които се сблъскват с бездомност. Някои държави включват в своите национални рамки специализирано предоставяне на услуги за тази група хора, докато други предоставят услуги в отговор на потребностите на тази група, като използват традиционни социални услуги, услуги в областта на здравеопазването и услугите, свързани с пристрастяване. Въпреки че предоставянето на услуги за специфични подгрупи сред хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици, например млади хора, деца, жени и мигранти, очевидно не е широко разпространено в Европа, в отделните държави съществуват изключения.

Пандемията от COVID-19 повдигна важни въпроси за това как ще функционират услугите в областта на бездомността в бъдеще. Макар че пандемията от COVID-19 разкри много уязвимости в предоставянето на здравни и социални услуги, в някои европейски държави мерките за противодействие срещу пандемията доведоха до положителни промени за хората, сблъскващи се с бездомност. В някои държави достъпът до жилищно настаняване е подобрен, достъпът до мерки за намаляване на вредите е разширен, а някои ограничения по отношение на лечението за употреба на наркотици са отменени.

Ключови въпроси, свързани с бездомността и употребата на наркотици

Хората, сблъскващи се с бездомност, са разнородна група от лица, но всички те обикновено живеят в условия, в които са изправени пред различни социални, психични и физически рискове за здравето, които могат значително да повишат заболеваемостта и смъртността. Наред с това техният социално-икономически статус може да ги направи особено уязвими към влошено здраве — фактор, който се усложнява от бариерите, пред които те често са изправени при достъпа до здравни грижи. В този общ контекст употребата на наркотици сред някои групи хора, сблъскващи се с бездомност, може да е изключително рискова.

Бездомността може да бъде определена по редица различни начини. Това може да затрудни наблюдението на употребата на наркотици сред хората, сблъскващи се с тази форма на социално изключване.

Рамката на европейската типология на бездомността (ETHOS) е от полза в това отношение. В нея се предлагат четири категории бездомност и изключване от жилищно настаняване, а именно:

• лица без покрив (например лица, които живеят постоянно или пребивават в подслон за пренощуване);
• лица без дом (например лица, живеещи в центрове за настаняване на бездомни лица);
• лица с несигурно жилище (например лица, които живеят в опасност от насилие или изселване);
• лица с неподходящи жилища (например лица, живеещи в изключително пренаселени жилища).

Съвместно съществуващи високорискови форми на употреба на наркотици и проблеми, свързани с психичното здраве

Бездомността може да е резултат от съчетание на структурни фактори, неефективност на системите и индивидуални обстоятелства. Зависимостта и други проблеми, свързани с употребата на вещества и психичните проблеми, са два често срещани проблема за това население, заедно с редица други здравни и социални предизвикателства. Връзката между бездомността и високорисковата употреба на наркотици е сложна. Високорисковата употреба на наркотици може да изложи хората на повишен риск от бездомност, но също така да бъде причинена и влошена от сблъскване с бездомност. Свързването с високорисковата употреба на наркотици, изглежда по-последователно за някои групи, и по-специално за тези, които преживяват дългосрочна (хронична) и повтаряща се (епизодична) бездомност. Употребата на вещества сред определени подгрупи от населението, сблъскващи се с бездомност, като млади хора, жени, бежанци и мигранти, продължава да не е достатъчно проучена.

Психичните проблеми се наблюдават често сред хората, сблъскващи се с бездомност, като данните сочат, че колкото по-сериозно е нивото на бездомност, например сред лицата, сблъскващи се с дългосрочна и повтаряща се бездомност, толкова по-лошо е нивото на психичното здраве. Както и при високорисковата употреба на наркотици, посоката на причинно-следствената връзка не е ясна. Някои проучвания предполагат, че проблемите, свързани с психичното здраве, могат да увеличат риска от бездомност, докато други посочват, че бездомността може да увеличи рисковете от проблеми, свързани с психичното здраве. Обхватът на местните и националните системи за социални грижи вероятно също играе роля. Като цяло лицата, които се сблъскват с бездомност и страдат от психични заболявания, са сред най-заклеймените хора в обществото, което се усложнява допълнително, ако те също така употребяват наркотици. Заклеймяването е голяма пречка за достъпа до здравни услуги за тези групи.

Дългосрочна и повтаряща се бездомност

Важен акцент върху намесите в много държави се поставя върху хората, които се сблъскват с дългосрочна или повтаряща се бездомност и с високи нива на високорискова употреба на наркотици и тежки психични заболявания. Те може да са изправени пред продължителни периоди на бездомност на улицата или продължителен престой в приюти за спешно настаняване. Тези групи обикновено се характеризират и с дългосрочна безработица и високи нива на контакт със системата на наказателното правосъдие. Сред тези групи изглежда съществува „взаимно подсилваща се“ връзка между бездомността, високорисковата употреба на наркотици, тежките психични заболявания и лошото физическо здраве.

Счита се, че дългосрочната и повтаряща се бездомност представлява около 20 % от всички лица, сблъскващи се с бездомност. Тези групи са предмет на многобройни изследвания, посветени по-специално на връзките между бездомност и високорискова употреба на наркотици.

Краткосрочна бездомност

Случаите на краткосрочна бездомност, които понякога се наричат „преходна бездомност“, обикновено не са свързани с високорискова употреба на наркотици. Въпреки че изследователската база в Европа има значителни ограничения, наличните данни показват, че ако бездомността се дължи предимно на икономически и социални фактори и ако лицето е в състояние евентуално самостоятелно да прекрати бездомността, високорисковата употреба на наркотици не е налице в по-голяма степен, отколкото сред общото население. Многостранните социални, психични и физически здравословни проблеми, на които са изложени бездомните, обаче могат да засилят рисковете, свързани с проблемната употреба на наркотици.

Жените и бездомността

Полът последователно се свързва с диференцирани траектории в рамките на бездомността. Сред жените дългосрочната и повтаряща се бездомност може да включва многократни или продължителни престои при приятели, роднини и познати и смяна на различни несигурни жилищни условия. В резултат на това жените, които се сблъскват с бездомност, често не са достатъчно добре представени при събирането на данни и научните изследвания, тъй като те като цяло използват по-рядко услугите в областта на бездомността и е по-малко вероятно да спят на улицата.

Жените, които се сблъскват с дългосрочна и повтаряща се бездомност, е по-вероятно да имат различни потребности от мъжете. Например те може да се нуждаят от съобразени с пола и травмите информирани грижи, поради преживяно домашно насилие и насилие, основано на пола. Освен това те може да са изправени пред повишена уязвимост към насилие и експлоатация по време на бездомност. Например е възможно те да живеят в несигурни жилищни условия ако са във връзка, характеризираща се с малтретиране. Но поради високите нива на заклеймяване и липсата на услуги със съобразен с пола информиран подход е по-малко вероятно те да потърсят помощ.

Моделите на употреба на наркотици при жените по време на бездомност може да се различават от тези при мъжете. Жените, например, е по-вероятно да започнат употреба на хероин в по-млада възраст, да си инжектират и да бъдат въведени в употребата на наркотици от сексуален партньор. Травмите и насилието, основано на пола, също могат да бъдат потенциални фактори, допринасящи за високорисковата употреба на наркотици. Поради това може да е необходимо ефективните намеси във връзка с бездомността и употребата на наркотици да възприемат подход, основаващ се на пола. По-специално, изглежда липсват предназначени само за жени услуги, предлагани на лицата, сблъскващи се с бездомност, които употребяват наркотици. Посочва се, че понякога жените нямат друга възможност, освен да получат достъп до услуги, където може да се чувстват уязвими и не в безопасност (вж. Жени и наркотици: здравни и социални мерки).

Доказателства и мерки при свързаните с употребата на наркотици проблеми за хората, сблъскващи се с бездомност

Предизвикателствата, свързани с ефективните мерки в подкрепа на хората, сблъскващи се с бездомност и употреба на наркотици, се съсредоточават върху липсата на трайно установено място, където те да живеят. Това изключително затруднява усилията за постигане на по-добри здравни и социални резултати, както и за намаляване на вредите. Нестабилността, несигурността, нежеланите премествания, излагането на множество източници на риск и стрес, недиагностицираните и неудовлетворени потребности от лечение за физическото и психичното здраве, както и простата липса на безопасно, стабилно и адекватно място за сън представляват предизвикателство за ефективните мерки спрямо тази група.

Някои услуги за лечение за употреба на наркотици може да не работят с хора, сблъскващи се с бездомност или тежки психични заболявания, а някои услуги за психично здраве да не работят с хора с високорискова употреба на наркотици. Това може да създаде допълнителни пречки пред широкото въвеждане на здравните услуги и услугите за лечение за употреба на наркотици за хора, сблъскващи се с бездомност и употреба на наркотици. Например някои услуги за лечение може да изискват от новите пациенти да имат фиксиран или постоянен адрес, преди да започне лечението.  Достъпът до жилищно настаняване може да е проблематичен и за хората, които употребяват наркотици, тъй като например някои временни мерки в областта на жилищното настаняване не допускат употреба на място и може да не приемат хора, които са под въздействието на упойващо вещество.

В Европа няма въведен стандартен набор от мерки за хора, които се сблъскват с бездомност и използват наркотици. Услугите в областта на бездомността може да работят в координация с общите системи на здравеопазване и социални грижи. Възможно е също отделно осигуряване на услуги при пристрастяване, за психично здраве и други здравни услуги за хора, живеещи в лоши условия, както и в приюти за спешно настаняване, които може да се финансирани от държавата, благотворителни организации или и от двете. Мерките могат да бъдат относително координирани, но успоредно с това е възможно да няма никакво конкретно предоставяне на услуги. Като цяло, услугите в областта на бездомността са много по-разнообразни, непоследователни и зависят от крайните различия в нивото на ресурсите, с които разполагат, в сравнение с други здравни и социални услуги.

Като цяло липсват услуги, насочени специално към хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици. Поради това тези хора обикновено използват други нископрагови услуги в областта на бездомността или наркотиците. В някои случаи те са голяма част от всички клиенти, които получават услуги, насочени към най-уязвимите, маргинализирани групи хора, които употребяват наркотици, като например помещения за употреба на наркотици, мобилни клиники за намаляване на вредите, както и програми за раздаване на игли и спринцовки. В някои случаи тези услуги имат специфични характеристики, насочени към потребностите на хората, сблъскващи се с бездомност. Например помещенията за употреба на наркотици могат да предоставят храна, достъп до баня, шкафчета и облекло, както и да бъдат свързани с приюти, предоставящи подслон през нощта. В по-широк план е възможно те да способстват и за насочване към програми за социални грижи и лечение, някои от които са насочени към лица, сблъскващи се с бездомност.

Ръководни принципи за ефективно предоставяне на услуги

Лицата, които са ангажирани с мерките за удовлетворяване на потребностите на тази група от населението, често посочват три ключови ръководни принципа за ефективни услуги в областта на наркотиците за хора, сблъскващи се с бездомност. Принципите са стабилно жилищно настаняване, осигуряване на мерки за намаляване на вредите и изпълнение на интегрирани стратегии.

Стабилно жилищно настаняване

Стабилното жилищно настаняване се счита за основен компонент на мерките срещу бездомността. Рисковото поведение често е свързано с нестабилност на жилищното настаняване, като най-високите нива на риск и вреди се наблюдават сред лицата, спящи на улицата и онези в центровете за спешно настаняване. Изписването от лечение на хората в среда, където са изправени пред бездомност или предоставянето на лечение без жилищно настаняване може да доведе до допълнителни вреди. Във връзка с това жилищното настаняване често се разглежда като първа мярка, съчетана с цялостна комбинация от мерки за подкрепа с цел да се гарантира удовлетворяването на индивидуалните потребности и да се улесни реинтеграцията в обществото.

„Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) е пример за услуга, която предоставя жилищно настаняване като първа мярка срещу бездомността в редица европейски държави. Тя предлага цялостна комбинация от мерки за подкрепа, за да се гарантира удовлетворяването на индивидуалните потребности на клиентите и да се насърчи реинтеграцията в обществото. Тя функционира като мрежа от взаимно свързани мерки за подкрепа. Естеството и обхватът на подкрепата в документа „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) са структурирани съобразно заявените потребности и предпочитания на отделните клиенти и се основават на принципите на намаляване на вредите.

Инструментът „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) е предназначен за хора, които се сблъскват с бездомност с високи и сложни потребности, включително за хора с високорискова употреба на наркотици, тежки психични заболявания и психични разстройства. Някои услуги „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) работят само с хора с психиатрична диагноза. В рамките на тази услуга употребата на вещества не е пречка за жилищното настаняване, а продължителното пребиваване в жилища не е свързано с прекратяване на употребата на наркотици или алкохол.

В две мащабни рандомизирани проучвания на контрола, проведени във Франция и Канада, и в оценки на отделни програми в цяла Европа услугите тип „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) показаха обещаващи резултати за прекратяване на бездомността за хора с високи и сложни потребности. Резултатите, свързани с намаляването на високорисковата употреба на наркотици, са по-вариращи, макар че са докладвани някои положителни резултати.

Намаляване на вредите

Намаляването на вредите е основен елемент от предоставянето на услуги за хората, сблъскващи се с бездомност. Предоставянето на услуги за намаляване на вредите за тези групи често е най-добро при нископрагови услуги, където достъпът е бърз, лесен и адаптиран към нуждите на клиентите. Услугите може да включват програми за подмяна на игли, помещения за употреба на наркотици, мобилни клиники и достъп до фармакологично лечение за разстройства, свързани с употребата на вещества, като лечение с опиоиден агонист (OAT), и предоставяне на налоксон за възстановяване от респираторната депресия, причинена от свръхдоза опиоиди.

Някои от тези нископрагови услуги, по-специално помещенията за употреба на наркотици и мобилните клиники, вероятно вече имат голям дял клиенти, сблъскали се с бездомност. Няколко проучвания показват, че намаляването на вредите може да бъде ефективно средство за подобряване на здравето и благосъстоянието на хората, които употребяват наркотици и се сблъскват с бездомност. Участието на други лица в подобно положение може също да подобри ангажирането с тези видове услуги.

Интегрирани услуги

Интегрираните стратегии се простират отвъд интервенциите с единен модел, като например клиника, която предоставя само определена форма на лечение, за да образуват мрежа от взаимосвързана подкрепа. Подобни мрежи дават обещаващи резултати в предприемането на мерки за бездомността сама за себе си и комплексните потребности на хората, които се сблъскват с бездомност и употребяват наркотици. Интегрираните стратегии могат да включват намаляване на вредите, лечение, образование, услуги за заетост и подкрепа, спешно и временно настаняване или установено и постоянно жилищно настаняване, като всички те функционират като интегрирана мрежа.

Например, след осигурен достъп до жилищно настаняване, на клиентите се предоставя допълнителна подкрепа в зависимост от техните индивидуални потребности, без да се налага да търсят подкрепа от самите доставчици на услуги. В рамките на тези мрежи мерките във връзка с високорисковата употреба на наркотици са интегрирани и стратегически. Няколко държави — членки на ЕС, се застъпват за този подход, а някои услуги „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) предлагат примери за интегрирани услуги. Утвърждаващият модел за лечение в общността е друг такъв подход, макар че в Европа този модел се среща рядко и няма данни за неговата ефективност. Първоначално този модел е разработен за пациенти с тежки психични заболявания. Той предоставя персонализирани, високоинтензивни, цялостни и интегрирани мултидисциплинарни услуги за предоставяне на грижи в общността.

Преглед на данните относно интервенциите за хора, сблъскващи се с бездомност

Твърдение	Доказателства
	Действие	Качество
Постоянно подпомагащо жилищно настаняване за подобряване на стабилността на жилищното настаняване за бездомни лица	Благоприятно	Умерено
Лечение с опиоиден агонист (OAT) за намаляване на смъртността, заболеваемостта и употребата на вещества сред бездомните и уязвимите групи хора	Благоприятно	Ниско
Центрове за употреба на наркотици (DCR) за намаляване на вредите и смъртността при бездомните и уязвимо настанените лица	Неясно	Много ниско

Легенда за доказателствения ефект:
Благоприятно: Доказателство за ползите в желаната посока. Неясно: Не е ясно дали интервенцията води до планираната полза. Потенциална вреда: Доказателство за потенциална вреда или доказателство, че интервенцията има обратен на желания ефект (напр. увеличаване, а не намаляване на употребата на наркотици).

Легенда за качеството на доказателствата:
Високо: Можем да имаме висока степен на увереност в наличните доказателства. Умерено: Имаме достатъчна увереност по отношение на наличните доказателства. Ниско: Имаме ограничена увереност в наличните доказателства. Много ниско: Понастоящем наличните данни са недостатъчни, поради което е налице значителна несигурност по отношение на това дали интервенцията ще доведе до желания резултат.

Европейска картина: достъпност на интервенциите за хората, сблъскващи се с бездомност

Оценките показват, че преди пандемията от COVID-19 всяка нощ в Европа над 700 000 души се сблъскват с бездомност. Групите, които се включват в този брой, са бездомните лица, или лицата, настанени в центрове за спешно или временно настаняване. Това представлява 70 % увеличение през последното десетилетие, вероятно поради нарастващите жилищни разходи и намаляването на финансирането за социални програми и помощи. Тази оценка не включва случаите на „скрита бездомност“, например лица, използващи неформални жилищни условия с приятели и членове на семейството или живеещи в нерегламентирани селища далеч от обществото (като например в изоставени жилища, каравани или палатки).

Естеството на бездомността е различно в отделните части на Европа, тъй като културните нагласи, заклеймяването и различията в предоставянето на услуги могат да променят значението на сблъскването с бездомност и това кои услуги са достъпни. В някои държави бездомните хора, включително тези със сложни потребности, могат да разчитат в много по-голяма степен на семейството, приятели, познати или да живеят в нерегламентирани населени места далеч от обществото, тъй като услугите в тях са по-малко. В някои европейски градове услугите в областта на бездомността не се простират отвъд основен приют за спешно настаняване, предлагащ храна и легло. Ако в такива ситуации за лицата, сблъскващи се с бездомност, са достъпни услуги за лечение на зависимости, те обикновено са услугите, достъпни за цялото население, и не са специално предназначени за лица, които се сблъскват с бездомност. В други държави са налице относително широкообхватни услуги в областта на бездомността, като например стабилно жилищно настаняване, някои от които са насочени специално към лицата, сблъскващи се с бездомност и употреба на наркотици.

В случаите, в които съществуват услуги в областта на бездомността, този отрасъл и услугите, които се предлагат в него, варират в широки граници, но обикновено са организирани на поднационално ниво и често се управляват от организации на гражданското общество. Това означава, че често данните не се събират или анализират на национално ниво. В резултат на това липсва ясна и цялостна картина на предоставянето на услуги в целия ЕС или в отделните държави членки за хората, които като цяло се сблъскват с бездомност, и по-специално за тези, които употребяват наркотици. В случаите, в които данните за свързаните с употреба на наркотици услуги за лечение, предоставяни на лица, сблъскващи се с нестабилност на жилищното настаняване, се събират на национално ниво, разликите в определенията затрудняват сравняването на обхващането.

Рамки за политиката

През юни 2021 г. на ниво ЕС беше приета Лисабонската декларация относно Европейската платформа за борба с бездомността. В съответствие с целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации, в декларацията се утвърждава работата на ЕС за премахване на бездомността до 2030 г. Предвидено е създаването на Европейска платформа за борба с бездомността с цел оказване на подкрепа на държавите членки и доставчиците на услуги за споделяне на най-добри практики и идентифициране на ефективни, иновативни подходи, включително насърчаване на достъпа до жилищно настаняване на достъпни цени за всички.

На ниво държави членки бездомността и употребата на наркотици са включени в националните планове за действие, свързани с политиката в областта на наркотиците в няколко европейски държави, които в много случаи определят лицата в тези обстоятелства като особено уязвима група. Някои държави включват специализирано предоставяне на услуги за хора, които се сблъскват с бездомност в националните си рамки за политиката, като например услуги за жилищно настаняване и за намаляване на вредите, или като самостоятелни мерки, или като интегрирани програми. Други удовлетворяват нуждите на тази група, като използват традиционни социални услуги и услуги в областта на здравеопазването и услугите, свързани с пристрастяването.

Подпомогнато жилищно настаняване

През ноември 2020 г. Европейският парламент призова държавите членки да приемат принципите на „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“), въз основа на концепцията, че жилището е основно човешко право. В някои европейски държави подпомогнатото жилищно настаняване е част от интегрирана мярка, която се осъществява от много агенции, спрямо проблема с дългосрочната и повтаряща се бездомност — популация, която се характеризира с широко разпространение на високорискова употреба на наркотици. Във Финландия интегрираната стратегия в областта на бездомността е отражение на широко определения подход „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“), при който се използва набор от услуги, имащи за цел да дадат приоритет на бързото предоставяне на жилищно настаняване, съчетано с подкрепа за удовлетворяване на конкретни потребности. С оглед на това, този вид услуги функционира като интегрирана услуга. Това показва, че е постигнат известен успех в намаляването на несигурността по отношение на жилищното настаняване сред хората, които се сблъскват с дългосрочна бездомност.

В други европейски държави се предоставя подпомагано жилищно настаняване за хората, които употребяват наркотици и току-що са завършили лечението си. Жилищното настаняване се предоставя в подкрепа на реинтеграцията в обществото и за предотвратяване на рецидив и бездомност. Един проект в Хърватия обхваща интервенции за приобщаване на лица, които употребяват наркотици в социалния си живот, след като са завършили лечението си в лечебно заведение или терапевтична общност, или в края на лишаването си от свобода. Проектът помага за жилищно настаняване или организирано жилищно настаняване и психосоциална подкрепа, преквалификация и заетост. Друг пример е предоставен от CRESCER в Португалия — организация, която е въвела три социални предприятия като мерки за пригодност за заетост за хора, сблъскващи се с бездомност. Тя откри три ресторанта, чиито служители са хора, са били бездомни и на които е предоставяно обучение на работното място за различни услуги, предлагани от отрасъла на хотелиерството и ресторантьорството.

Нископрагови услуги и целеви услуги

Хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици, често са голяма част от потребителите на услуги, предоставящи нископрагови услуги за лечение при употреба на наркотици и за намаляване на вредите от тях в цяла Европа. Някои от тези услуги са изрично насочени към тази група или включват специфични характеристики, насочени към нея (например ползване на баня и приют във връзка помещенията за употреба на наркотици), докато други са общи услуги за хора, употребяващи наркотици. Например в Лиеж (Белгия) и Париж (Франция) се съобщава, че по-голямата част от потребителите на услуги в помещения за употреба на наркотици са се сблъскали с бездомност, живеят в жилища, които не отговарят на стандартите, или нямат постоянен адрес.

Въпреки че предоставянето на услуги за специфични подгрупи сред хората, които се сблъскват с бездомност и употреба на наркотици, например млади хора, жени и мигранти, очевидно не е широко разпространено в Европа, в отделните държави съществуват изключения. Във Франция програмата Travail alternatif payé à la journée (TAPAJ) насърчава социалното приобщаване на младите хора, които срещат трудности при намирането на работа, като някои от тях използват психоактивни вещества. Програмата насърчава прилагането на интервенции в областта на здравеопазването, социалните грижи и жилищното настаняване по отношение на уязвими млади хора, които живеят в силно нестабилни условия. В Ирландия през 2019 г. стартира подобна програма известна като UBU, Your Place Your Space. Тази програма е насочена към лица на възраст между 10 и 21 години в области, характеризиращи се с високорискова употреба на наркотици, безработица и бездомност. Превенцията и намаляването на употребата на наркотици е специфична цел на програмата.

Съобразени с равенството между половете услуги за намаляване на вредите за хората, сблъскващи се с бездомност са въведени в Каталония, Испания, от Metzineres, кооперация с нестопанска цел, основана за намаляване на вредите, защитата на правата на човека и интегриране на принципа на равенство между половете. Metzineres осигурява безопасна среда на подслон и мерки за намаляване на вредите за жените и небинарните хора, които употребяват наркотици.

COVID-19 и бездомността

COVID-19 засегна непропорционално вече уязвимите и маргинализираните групи, употребяващи наркотици, включително хората, сблъскващи се с бездомност (вж. Spotlight on... Health and social responses to drug problems during the COVID-19 pandemic („В центъра на вниманието... Здравните и социални мерки на проблемите с нарокотичните вещества по време на пандемията от COVID-19“). Многостранните рискове за здравето и високите нива на физическите и психичните здравни проблеми, пред които се изправят лицата, които се сблъскват с бездомност, особено тези, които страдат от дългосрочна и повтаряща се бездомност, поставят тези лица в по-голям риск от сериозни неблагоприятни последици, свързани с вируса. В резултат COVID-19 и свързаните с нея насоки за борба с пандемията и ограничителни мерки, много програми за борба с бездомността трябваше да адаптират своите услуги. Засегнати са услуги, при които се събират хора или които са комунални, като например приюти за бездомни хора, в които хората имат общо пространство за сън и живот.

COVID-19 повдигна важни въпроси относно това как ще функционират услугите за стационарни центрове за хора, сблъскващи се с бездомност, както по отношение на предоставянето на спешно и временно настаняване, така и по отношение на достъпа до услуги като лечение при употреба на наркотици. Макар че COVID-19 разкри много уязвимости в предоставянето на здравни и социални услуги, в няколко европейски държави мерките в отговор на пандемията доведоха до някои положителни развития. В някои държави достъпът до жилищно настаняване за хора, които се сблъскват с бездомност, се е подобрил, достъпът до мерки за намаляване на вредите е нараснал и са облекчени някои ограничения, например по отношение на лекарствата за домашно лечение с OAT.

В Ирландия преминаването от подходи, основани на въздържанието, към намаляване на вредите в рамките на „Housing First“ („Жилищно настаняване преди всичко“) показа обещаващи резултати за ограничаване на предаването на COVID-19 и намаляване на смъртността от вируса сред хората, сблъскващи се с бездомност. Направени са две основни промени в предоставянето на OAT. На първо място са изготвени национални насоки във връзка с непредвидени ситуации, даващи възможност за съкращаване на времето за изчакване и премахване на ограниченията по отношение на набирането на участници за програмите за OAT в двете клиники, които предоставят лечение на хора, сблъскващи се с бездомност. В резултат времето на чакане беше намалено от няколко месеца до само няколко дни. Второ, достъпът до OAT е подобрен чрез разширяване на предоставянето на услуги в други клиники и посредством предоставяне на медикаменти за OAT в центрове за настаняване на пациенти. Що се отнася до жилищното настаняване, на хората, сблъскващи се с бездомност, е предоставено настаняване, за да се даде възможност да бъдат изолирани предполагаеми и положителни случаи, включително лица, считани за уязвими поради възрастта си или поради предшестващи заболявания.

Броят на местата за настаняване на хора, сблъскващи се с бездомност, беше увеличен в много други европейски държави. В Гърция бяха създадени т.нар. „пандемични хостели“ в Солун и Атина. Макар че някои от центровете за спешно настаняване, осигурени по време на пандемията от COVID-19, бяха временни, някои от тях се превърнаха в постоянни структури като мярка срещу бездомността.

Последици за политиката и практиката

Основни положения

• Високорисковата употреба на наркотици сред хора, сблъскващи се с бездомност, е особено концентрирана сред дългосрочно и повтарящо бездомните. Наред с това сред тези групи са чести случаите на тежки психични заболявания и психични разстройства.
• Необходими са целеви мерки по отношение на хората, сблъскващи се с бездомност, и употребяващите наркотици, които често са изправени пред значителни пречки при достъпа до здравни грижи, намаляване на вредите и лечение при употреба на наркотици.
• Като цяло те използват програми за други групи хора, употребяващи наркотици, и по-специално за нископрагови услуги, като тази група вероятно обхваща голяма част от всички потребители на услуги.
• Осигуряването на стабилно жилищно настаняване, намаляването на вредите и интегрираните услуги имат централно значение за ръководните принципи на много организации, работещи с хората, сблъскващи се с бездомност.

Възможности

Пропуски

• Необходимо е да се предприемат мерки по отношение на липсата на услуги, специфични за пола, по-конкретно интервенции за жените, които се сблъскват с бездомност и насилие, основано на пола.

Допълнителни ресурси

ЕЦМНН

Други източници

Относно настоящото миниръководство

Настоящото миниръководство предоставя преглед на това, което трябва да се вземе предвид при планирането или предоставянето на здравни и социални мерки за хората, сблъскващи се с бездомност и употреба на наркотици, и прави преглед на наличните интервенции и тяхната ефективност. Разгледани са и последиците за политиката и практиката. Настоящото миниръководство е част от по-голям набор от указания, които заедно съставят Здравни и социални мерки, насочени към проблемите с наркотиците: европейско ръководство.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (2022 г.), Homelessness and drugs: health and social responses („Бездомност и наркотици: здравни и социални мерки“), https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/homelessness-and-….